..You are my wish..my night wish...

Заглавието е оригинално,нали?
Става,точно като мен е.И ми харесва.Включено е Nighwish.Аз имам пристрастия към тази група <3
И така..
Аз тук ще пускам нещата ми.Обаче засега няма да ви пусна нищичко,чак като го допиша (:

Пускам едно мъничко начало на нещо голямо.
На едно мое разказче (:

Чувствам се странно.Аз съм просто едно момиче,но усещам,че сърцето ми може да побере целия свят.Но не-сега то не принадлежи на мен.Ти трябва да го усещаш.То е твое,само твое...
Никога не бих искала да си го взимам обратно.А и да искам,няма да успея.То ти принадлежи изцяло,аз не мога да живея без теб,както не мога да живея без сърце.Звучи пресилено,знам,но аз знам какво е да обичаш.Е,може би не знам.Все пак досега не бях обичала,но още в деня в който се запознахме,разбрах.Ти..Ти беше различен от останалите.И аз бях,признавам си.Винаги съм смятала клишетата за глупави,всеки се водеше по някакъв стил,всичко беше така еднакво.Но когато те видех усещах пеперудките в стомаха си,когато улавяше ръката ми затрепервах,когато те видех в обятията на дръа изгарях.И ми се прииска,наивно и детинско ми се прииска да станем и ние една от онези двойки,от онези,които се водеха по клишетата.Казваха си:”Обичам те” на всеки половин час,непрестанно се държаха за ръка,говореха си мили думи,подкрепяха се във всичко.Но за теб аз винаги останах „милата ми сестричка”..Може би и аз бих казала,че си ми брат,ако не умирах така силно за теб,
Но стига съм говорила глупости,да започнем моя разказ съвсем отначало.Още,когато се запознах с теб,едва първия път когато те видях.И само за сведения-казвам се Илейн Джеймс Скот
Беше началото на декември.Денят бе студен,мрачен,всичко беше покртио с лед и сняг,но все пак улците на Ню Йорк бяха пълни.Както всеки почивен ден там.Хората се разминаваха,някой с усмивки,други с гневни погледи,всички мъкнеха огромни чанти,пълни с всякакви джунджурии.Едни бяха пазаруали храни,втори-играчки,трети-дрехи.Спомням си,че тогава Плаза беше по-кразив от всякога.Президентът на някоя държава щеше да идва и хотелът се бе превърнал в прелестна картинка.Целия беше окичен с лампички,лъснат до блясък,снегът пред него бе изчистен и служителите си бяха лепнали онези ужасни фалшиви усмивки.
Аз и най-добрата ми приятелка Катрин решихме да се разходим из града,за да си купя нов пуловер.Магазинът,който си бяхме набелязали обаче,се намираше доста далеч от домовете ни,затова,хванати под ръка,тръгнахме пеш из Ню Йорк.Огромно е,не знаете колко огромно имам предвид.На няколко пъти сбъркахме пресечките,но все пак успяхме да достигнем „Уошингтън” авеню.Заливахме се от смях на поредния гаф в училище и аз въртях изгриво гердана си от фалшиви перлички,когато се блъснахме.Там,на пешеходната пътека,очите ни за пръв път се срещнаха,и почувствах привличане.Сякаш нещо невидимо ме теглеше към теб,не мога да определя какво,но знам,че беше нещо неземно.Кати ме дърпаше към тротоара,но бях като закована на мястото си.Мернах,че компанията ти също те викаше,но и ти не рагираше.Просто се гледахме.
-Илейн Скот,размърдай си кльощавия задник от проклетото шосе и веднага ела тук!-дочух гласът на Кати,звучеше доста раздразнено,затова само стиснах зъби,разваляйки зрителния контакт и с наведена глава отидох при нея.
Тя продължи да ми говори,чувах откъслечни думи от дългите й изречения,но отново си представях теб и сините ти очи.Бяга толкова красиви,толкова дълбоки и нежни.Може би трябваше да те попитам как се казваш още тогава,но не знам защо,много ме беше срам.И ние с Кати в крайна сметка стигнахме до магазина.Аз,унесена в мисли за теб,тя,дрънкайки безбразборни глупости,но и двете безкрайно отнесени.
-Мисля,че трябва да си купиш синия-възропта Катрин и направи една много странна физиономия-Ленс,все пак помисли,че това трябва да го облечеш и в училище.А знаеш,че Мейсън мрази да носим черно в часовете й.
Верона Мейсън беше учителката ни по английски език и изпитваше огромна злоба към нас,учениците.Не ни позволяваше да носим черно в часовете й,които пък имахме всеки ден,трябваше да стоим мълчаливо на чиновете си 5 минути преди началото на часа.Което значеше от своя страна,че имахме само по 5 минутки междучасие,а понякога нямахме и толкова.Беше ниска,сбръчкана старица с много строги изисиквания,които ни плашеха.А повярвайте ми-ние лесно се плашехме.В очите й блестеше фанатичен пламък,откачаше на моменти,понякога дори крякаше като кокошките.Трагичен случай.И когато се опитвахме да помолим да я сменят,тя по някакъв начин научаваше предварително и се държеше възможно най-мило в часовете.Може би само аз и Кати виждахме истинската й същност,дори когато се усмихва с беззъбата си усмивка.
-Мейсън не ме интересува-отвърнах,докато се гледах в огледалото,облякла синия полувер.Имаше същия цвят,цветътъ на онези очи.-И все пак,наистина ще взема този.
Приятелката ми въздъхна облекчено и аз й подадох полувера,хвърляйки го през пробната,за да отиде към касата и да го плати,докато аз се облека.Навлякох черната блуза с жилетката отгоре и пооправих русата си коса.Къдриците ми отново бяха застанали накриво,затова.Дръпнах пердето,което ме закриваше и излязох отвън,подсмърчайки веднъж.Бях започнала да хващам някаква настинка.Дразнещо,нали?!
-Хайде,Лен,готова съм-провикна се Кати,вече застанала до вратата и аз бързо-бързо тръгнах към нея.Тя ми върна портомонето и ми връчи чантата с пуловера.Нека да споменем торбичката сега.Беше небесно синя,,отново синя като очите ти,с голям надпис:”BLUE SKY”.Мисля,че така се казваше и самия магазин.Всичко ми напомняше на цветът им,не можех да си те избия от ума

The girl with the green green eyes

Set me free Брой мнения : 297 Age : 28 Registration date : 29.03.2007

Вилчу,само две думи-НЯМАМ ДУМИ! Laughing