..Monument de la Solitude..

Заглавие: ..Monument de la Solitude.. Пет Сеп 28, 2007 2:54 pm

В превод..Не мисля,че заслужава да се превежда.По всичката му глупост на дневника ми ще схванете цялостната картинка и много лесно ще си преведете заглавието..

Петък,28 септември,2007 година.

Винаги съм се чудела какво е да мечтаеш и да бленуваш за един час сън повече..И днес разбрах,беше ми доста трудничко,имайки предвид,че се събудих цялата мокра от сълзи.Чувствах се по-празна от когато и да било друг път,но не осъзнавах причината.Сънят ме беше разтърсил,никога не бях плакала насън до сега.=/
Мислейки по-усилено,не разбирам.Сериозно,вие бихте ли се разплакали заради един увеселителен парк на морето,като имате билет за италианска опрера?Е,аз се разплаках,направо ми идеше да си удрям бюрото в главата цял ден.Много слаба съм станала,няма я предишната борбенос ту мен.
За сметка на това пък винаги съм си мислела,че съм много долна.И все още си го вярвам.Падам си малко лицемерна де,ама това е друг въпрос..
Kiss while your lips are still red
While he`s still silent..
Любимата ми песен (:.Nightwish са толкова велики,обичам тая песен повече от себе си..<3
Да се върнем към деня ми,може би.Не че аз не си падам отплесната,ама все пак знам какво трябва да се каже.
И така.Реших,че ще излизам с приятелки.Ама първо трябваше да ида да направя едно момиче на преса.Като че ли успях.Знае ме каква съм кьопава,изгорих й косата.Тя си е виновна,не бива да ми позволява нищо,ама не ме слуша това момиче и така е.Сега ще си ходи изгорена,пъГ.
За да изкупя вината си,й реших задачите за урока.Май потръгна,обаче имаше една задача за квардат и две окръжности,дето не успях да я реша и колко се ядосах,нямате представа.
После излязохме навънка.И си платих нета.Сега два месеца ще се наслждаам на привилегията да не ходя до тъпата каса и да им гледам физиономиите.Противни са ми и понякога са гадни и зли!
После стояхме на пейката.Най-великото занимание на всички времена.И все пак ми беше забавно,тия момичета ми носят щастие.Ядох палети.И накрая солети.Много вкусна комбинация,но в умерени количества.
Искам на кафе.И утре съм,бляш!И то с Ели и Ети.Кефско,нали?
Утре също ще се видя с мойто слънце {}
Никой да не си прави грешни изводи,това е най-добрата ми приятелка.Ама я обичам много (:
Вечерта денсихме в градинката.Карат ме да ходя на диско.Ама аз не искам да им слушам тъпата чалга.Мразя я тая музика."Ама айде в Амор няма само чалга"..Дрън-дрън.Няма да отида,пък.Няма да доставя удоволствие на никой!
Злобата в мен се надига.Отново се намразих и след малко ще се разрева.Ама не се притеснявайте няма да го покажа във форума.Аз съм примерно момиче,ще си запзя емоциите за мен.
Значи ще моля една приятелка да ме учи да се сдържам.Днеска набих едно момче.Всъщност,аз не исках да го удрям,но той сам се натресе в лакътя ми."Ей,дребос,гледай какво правиш"-казах му мигновено аз,ама не,та не.Аз съм го ударила,аз съм му счупила ръката.Която от своя страна е съвсем здрава.Абе какво искаш..Фъфльо!
От там нататък скука.Една приятелка се вреше на един цяла вечер и аз мислех да я питам дали не предпочита да се усамотят някъде.Ама се сдръжах.Веднъж да успея.И вечерта играхме на криеница,понеже нямахме лампи в градинката.Тоест тока ни изгасна.
И сега съм на компа.И обсъждам кифето утре.
Чака ме суперски ден.
У-лялял-данет.

Forever Young,
the girl with the green green eyes.

Заглавие: Re: ..Monument de la Solitude.. Съб Сеп 29, 2007 2:23 pm

Събота,29 септември,2007 година

Добре,добре,аз отново съм тук.Мисля сега да ви разкажа доста подробно за деня ми,но се чудя дали воубще ви пука..
А воубще пука ли му на някой за мен?За това изоставено от всички същество,което има само салфетките и музиката си?Само своите идеали?
Не мисля така..Обаче аз съм инат!И ще ви кажа какво ми е.Дано се почувствате гузни,проклетници такива.
Аз съм човешко същество,не ви пука нали?!В един миг сте ми приятели,в следващия вече сте извадили ножовете й ми ги забивате в гърба.
Момчета?!Не ми пука за проклетите момчета,за тях ще мисля по-нататък.
Музика?!Не ми пука и за нея.Вие си слушайте онези боклуци,вие губите.Вие,не аз.
Забавления?!Не ми пука дали вие ще се забавлявате.Аз мога да си се забавлявам и сама!
Но ми пука..Да,пука ми за едно нещо и вие успяхте да насочите ножа си право натам.Към сестра ми,към най-добрата ми приятелка,към момичето,което смятам за най-близка на този свят.Успяхте нали...Наслаждавате се на всичко,на всяка обидна дума,която ви кажа,на всеки пламък в очите ми.Защото аз се паля.Лесно,бързо и болезнено.Хабя така ценната си енергия във викове.Но не ми пречи.Разбира те ли,вие сте като клечката,която пали огъня.И аз се запалих.И сега си излязх гнева.
И пак слушам Nightwish.Обичам тази група <3
Може би трябва да се върна към деня си.Но не искам.Искам този дневник да не е обикновената глупост.."Здрасти,мило дневниче,днеска излязох,купих си нова дрънкулка,легнах си с кокошките и много те обичкам.~Сладкото сладкишче-Вилету"
Не,сериозно,мразя това.Префърцунено и недообмислено.Дневик се прави за чувства,за мисли и размисли.Затова и аз ще го използвам затова.Иска ми се да ви разкрия малко за мен,все пак тук си изливам всичко и може би трябва да научите нещо повече..
Мразя света,мразя себе си и всички.Живея,за да съм себе си.И не се преструвам.Всъщност,случвало ми се е.Даже доста често,но се улаявам на време.Опитвам се да съм самата себе си..Но на моменти ми е трудно,просто защото хората искат да съм различна.А аз мразя това!Мразя хорското мнение,както мразя тях.
Днес например си купих тишъртче на Nightwish.Никой не погледна с добро око на това.За бога,нали аз си я купих,не те?!
С което мисля да се върна на деня си.Достатъчно си казах май,но все пак да допълня.
Имам си най-сладката братовчедка на света.Вече ми говори и ми се усмихва и се забавлява с мен.Обичкам яяяя!
Спирам до тук,утре ще ви доразкажа за фобията ми от мразене (:

Forever young,
the girl with the green green eyes

Заглавие: Re: ..Monument de la Solitude.. Нед Сеп 30, 2007 2:57 pm

Неделя,30 септември,2007 година

Ето ме,отново.Днес ще започна по-леко с дневника,няма да ви засипвам с безкрайните си глупости,както вчера.
Честно казано,чувтсвам се безкрайно уморена и изтощена.Коремът ме свива,главата ме боли и не си чувствам крайниците,в това число и пръстите.Дори не знам как пиша.
Мхм,мхм.За да се вместя в днешния ден,трябва до 10 минути да приключа с писането.И мисля,че може да се уреди и това.
Честно,днес ми беше изключително приятно да изляза навън и да се помотая.Ходихме на кафе,пообсъдихме всички и се прибрах у дома.
Сериозно,Nightwish ме карат да умирам за компа си.Всяка тяхна песен ми доставя толкова огромно удоволствие.
Досега си играх с фотошоп.По мое мнение-не струвам,ноще продължавам да се уча и да правя разни грозотии.И да ви кажа,не мисля да ги пускам тук.Ще стана за смях.
*прозяв*.Доспа ми се в 12 часа.Истински ужас.Утре отноов не съм на училище,както и предполагах.Писна ми от тези учители,просто ми писна.
И искам едно голямо гуууш от някой.Някой,който ме обича.И ми писна да бъда сама,всички имат своята половинка за момента,само аз съм сама.
Мразя се.Мразя и живота.както споменах снощи,аз мразя всички и всичко.Мразя дори и природата.Изнервяща е,имайки предвид,че днес заваля.И не можах да ида на НДК,уааа );
А толкова ми се ходеше.Както и да е,пропуснах го.И всъщност си изкарах добре и без ходене до центъра.Очудващо ободряваща новина,поне за мен.
Студено ми е.И умирам за сън.
Денят ми беше хубав,един от малкото.Поне с това мога да се похваля.Но е време да ставам и да спинкам.Аз съм добро и примерно дете,въпреки че съм малко чалнато на моменти.

Forever young,
the girl with the green green eyes

Заглавие: Re: ..Monument de la Solitude.. Пон Окт 01, 2007 2:54 pm

Понеделник,1 октомври,2007 година

Е,добре.Аз отново не бях на училище.Скучно е по цял ден да се размотаваш по софийските улици с хора,които казват,че са ти приятели.Не го вярвам.Затова си облякох тениската на Nightwish да ми вдъхва увереност и си ги пуснах на слушалките.Те си мислеха,че ги слушам.
Обаче вярно-дочух част от разговора им,Обсъждаха предстоящия концерт на Сити.И аз ще ходя,което си е супер дупер яко!И ще съм с Ели и Бенчу.Още по-голям кефф {}
Сега стоя и си мисля.Слушам Селин Дион,след малко ще тръгне Савидж Гардън.Няма да повярвате какво разбрах?!!Дарън Хайес им е бил вокал.Аз не знаех и днес като научих много се изкефих.Има една песен на този дето просто си умирам за нея.
Чувствам се леко пропаднала.Искам да си сложа черен молив и да си пусна метъл.Нито едното няма да стане =/.Има точно две причини за това
~Късно е вечерта,а аз отдавна вече си изчистих грима.След малко ще си лягам,пък да си слагам черен молив ще бъде леко нетактично от моя страна
~Родилтелите ми са будни,съседите са нахални.Метъл,здрав и силен метъл,ще видя чак утре към 12,когато нашите вече ги няма и аз се събудя.
Не звучи толкова перфектно,когато го напиша де.Но пък аз си намирам смисъл в думите,в които вие едва ли намирате друго освен правописни грешки.Освен това се чувствам празна.Много празна отвътре.И сама.Ужасно сама ):
Не мисля,че това е добре.Всъщност само донякъде.Имам приятели,които съвсем не са ми приятели,няма гадже,което води до това,че няма любов около мен,и имам семейство,което ме обожава,но не ме познава.Добре,отсъдихме,че май наистина съм самотна.Какво пък?!Ще ви разкажа..
Аз всъщност съм заобиколена от милиони хора,които обаче са такива,че дори една милионна частичка от тях не се интересува ни най-малко от мен.Може би само мама и тате ме обичат.А това не ми харесва,по дяволите.Днес бях самата себе си,на моменти виках,на други се усмихвах,разкрих страста си към фотография.Предполагам,че никога не съм изкала да споделя,защото не съм го изпитвала силно.Но днес,когато видях онези листа,онези прекрасни жълти и зелени листа,огромно желание да снимам се надигна в мен.И снимах.И смятам,че станагха добри снимки.
Сега мисля да отивам да гледам Сървайвър.Но пък така не ми се иска да спирам да пиша тук.Винаги намирам какво да кажа,пръстите ми постоянно се мърдат по клавиатурата,дори да говоря небивалици.Дневника ми помага да си излея всичко,предразполага ме към това.Докато когато трябва да си призная нещо пред човек,става доста по-трудно.Буквално трябва да ми вадят думите от устата.
Очите ме болят.Имам проблеми вече,от толкова стоене на компютър.И сърцето ме боли.Защото съм сама,отново съм сама.
Но може би вие не знаете какво е да си сам.Да седиш затворен в стаята си,да си подвхръляш някаква малка играчка и да гледаш невиждащо в някаква точка на тавана,който си е изрядно син,точно както когато го боядисахте.Да се обърнете,да погледнете лицето на любимия си актьор от плаката,да се усмихнете и отново да почувствате самотата.От отворения си прозорец да чувате,че децата отвън викат,радват се на всичко,докато вие сте сам вкъщи.Докато усещате празнина.Същевременно да се наслждавате на цялата весела глъчка,и едновременно с това да стенете.Случвало ли ви се е?
Понякога ми се случва.И ми е трудно да го преоодолея.Не знам точно какво е обаче.Аз го наричам самота.Някой го наричат празнина,други казват,че хора като мен са единаци по рождение.Но не!Аз обичам компаниите,обичам големите компании,колкото обичам шоколад.А повярвайте ми,аз много обичам шоколад и всякакви сладки неща.
Сега искам да заспя и да сънувам,че съм с любимите ми хора някъде там,на някой остров,в хубав хотел,лежил около басейна и оставяме слънцето да ни огрява.И си говорим.И сме щастливи,не заради цялата обстановка,просто защото сме заедно.
Но дали мога сама да си избера съня?Дали мечтите ми могат да се превърнат в сънища?А след това сънищата в реалност?...Често получавам дежа ву..Това е,когато се намирате в дадена сцена от живота си и сякаш ви прищраква,че сте я виждали и друг път.Приятели са ми казвали,че това е сцена от предишния живот.Аз все още не знам дали да вярвам.Причислявам всичко това към сънищата си,към моя необятен свят,където всичко е възможно.
Обичам звездите,знаете ли.Те блестят ли,блестят.Всяка една от тях е насочила "погледа" си към някой,наблюдава го и му се радва.Там,от високо,те гледат мъката и любовта на хората,научвата повече за нас.И ни се усмихват със златните си усмивчици.И сърчицата им бият силно,и те сияят.И всяка звезда си има своята собствена светлина..
Звучи много странно,не се и съмнявам.Златни усмивкичици,сърчица и погледи."Нима говори за звездите?!"..Да,за тях говоря,странно нали?..Но аз го вярвам.
Може би сега ще отида да ги погледам,и ще си лягам.Защото аз искам да заспя,и ще сънувам всичко.Целия свят,необятния свят,който един ден ще посетя.Знам.Ще го посетя..
Дано и вас ви съпътства сладкия сън..

Forever young,
the girl with the green green eyes

Заглавие: Re: ..Monument de la Solitude.. Вто Окт 02, 2007 2:59 pm

Вторник,2 октомври,2007 година

Ето ме,отново съм тук.Не можете да повявате,нал?Аз самата не мога да повярвам,че поддържам дневник вече 4-ти ден.За мен е новост,повярайте ми.
Мога да кажа,че денят ми беше хубав.Че си изкарах доста добре навън,а после и на компютъра.Само едно беше възможно да ми помрачи настроението.И познайте какво-заключили са проклетата потър-мания.Сега отново ще има да ги чакаме три месеца,докато я "изчистят" и ни я пуснат отново.
Чувствам се щастлива.От седмици насам,за пръв път се чувствам истински щастлива.Смея се с глас {}.И то заради една приятелка.Предполагам,че вече наистина мога да я нарека добра приятелка,истинска приятелка.Споделя ми всичко,аз й споделям,сближаваме се.За тези седмици,през които сме в стачка,аз научих повече за нея,отколкото бях научила през всичките 10 година,през които я познавам.Изключително се радвам за това.
Сега съм се отпуснала назад и гледам в тавана.И да,мога да пиша и без да гледам.Усвоих умението преди месец някъде,много е полезно.На стената имам закачена една Баба Яга,доста страшничко изглежда.И гледам към носа й и се чудя дали и моя е такъв.За брадавиците,знам,че нямам все още,но този нос.Толкова крив и гърбав.Моя май е чип.Не знам къде ми е огледалото,иначе бих се огледала.
Мисля си за самотата.Оказа се следното.Аз съм на 14 години,без гадже,дори без потенциално гадже,грозна съм и имам няколко приятелки на кръст.Няколко истински приятелки.Това добре ли е?Мислите ли,че е добре?!
Компанията,с която излизам пред блока ми,се състои изцяло от момичета.Не че ние ги уважавам,напротив,много ги уважавам,просто сме 15 човека,все от един пол,караме се постоянно,с някой много често при това.Не е хубаво така.И си говорим зад гърбовете,много!А аз не искам така.И все пак не мога да бъда честна,разбирате ли,трудно ми е,защото всички са обидчиви и нахакани.
Така е,а аз не искам да е така.Затова гледам да бъда добра с всички,да се правя,че ги разбирам,колкото и да не е така.И все пак някой не ме уважават.Може би аз самата се надценявам,аз не съм нищо повече от едно момиче,понякога ми се случва да лицемернича,но всички го правят.И не ме е срам да си го призная.Аз съм човек,аз правя грешки.
Днес не искам да заспивам..

Forever young,
the girl with the green green eyes

Заглавие: Re: ..Monument de la Solitude.. Пон Окт 29, 2007 8:35 am

Понеделник,29 октомври,2007 година

Ха!Не можете да повярвате,че аз отново съм тук,нали?Да,и аз не мога.Бях забравила за дневника си и днес препрочетох нещата,които съм писала.Еми,добре съм се справила,пъГ.Признанията са си признания.Обаче аз имам толкова много да разказвам...Ще започна с това,че се чувствам най-нещастния човек на земята.Всичко се разпада.Мразя се!И май е по-добре да умра...Да,май е по-добре така.
Онази вечер бях на рожден ден.Изключително забавно беше,но имаше алкохол.Пих някакъв шейк Бейлис,без да знам,че Бейлис е коняк и след като се прибрах вкъщи ми беше обяснено.И съм наказана.Нямам право да излизам до второ нареждане,трябва да забравя за приятелките си и никога повече да не им се обаждам.Мразя това!Родителите ми не разбират...Нищо не разбират от това да си тинейджър в днешно време.Всеки пие,пуши,прави глупости..Е,аз не бях правила нито едно от тези неща до рождения ден.Тогава за пръв път пих нещо без семеен контрол и беше има няма 20 грама.Но никой не ме разбра..Не!Те гледаха само това,че все пак съм пила нещо,като че ли беше най-голямото престъпление,извършвано някога на света.И аз си замълчах.Понесох си наказанието,бемълвно слушах всичките им красъци и викове,защото ги обичах..Но аз се заклех.Казах си,че повече няма да ги разочаровам,за да не свърша пак така.Защото колкото и лицемерни и нахални и злобни да бяха тези момичета,те бяха мои приятелки..Никой не трябваше да има правото да ми ги отнема,по дяволите!
От утре ще бъда друга
Ще бъда това,което трябва
Ще бъда гордостта на семейството,няма да ги разочаровам
Ще зачитам чуждото мнение,няма да съм егоист
Ще правя това,което ми се казва,ще бъда различна
Промяната настъпва..
Точно сега!

Ето го ^^Написах го и на лист,закачих го на таблата на леглото,за да ми напомня.Не знам дали винаги ще мога да го спазвам,но ще се опитам.Защото за мен е важно.Писна ми всеки да крещи по мен,да се сърди.Майната му на света!Мразя всички и всичко и според мен с право.
Проблемът при мен не е просто скандалите..Проблемът е,че аз малко по малко губя себе си.Губя се в безкрайния кръговрат на делниците,в непрестанните глупости на приятелите ми,в желанията на родителите ми.Същността ми си отива.Аз постепепнно ставам човека,който другите искат да бъда,а не човека,който съм.Всеки търси себе си.И аз се търся и чакам да се намеря.Искам да намеря искрицата надежда в тъмното,искам да докосна огъня в студа,за да почувствам нещо.В момента не съм нищо друго освен измъчен тинейджър,но и това ми е достатъчно.Няма я усмивката,няма я и болката.Всичко си отива,отнемат ми го.Усмивката си тръгна с последния слънчев ден.Зимата иде.Болката изчезна в мига,в който разбрах,че нямам за какво да скръбя.Сигурно се питате защо..А отговора се в една единствена дума.Думата се крие и в заглавието на моя дневник..
Monument de la Solitude..Означава Паметник на Самотата
Досетихте се нали..Самотата.Да,ето затова не ме боли,не се смея.Защото съм сама.Денонощно,затворена в собствената си обвивка,изолирана от останалия свят..Не ми остава друго,освен да мисля за страшни неща,неща,като Смъртта.Но не искам да умирам,не..Трябва да живея,за да мога отново да преоткрия себе си.
..Сега ми е скучно.Мнооого мнооого скучно и ми се спи.Но няма да спя.Няма да събувам отново.Няма!Няма да чакам потта от страха сама да избие по челото ми,ще си я предизвикам.Защото страхът е чувство,което вече съм забравила.От какво да се страхувам?От празнотата?От поглъщащия ме мрак.Не..Не мога да се страхувам от това,защото то по-скоро изглежда красиво в моите очи.Черното се отразява в зеленото в очите ми,което изчезва за секунда,и черните зеници се разпростират из цялото око..Красива гледка щеше да е,ако не ставаше изключително бързо.
Спирам..спирам до тук.Стига за днес....

Forever young,
The girl with the green green eyes