Разходка в есенна утрин

Елизабет се събуди и заопипва по шкафа.Хвана будилника и измърмори
-Уф,днес е събота-забравила съм да не настройвам проклетия будилник!
След това се облече,изми и отиде в кухнята да закуси.
-Добро утро,мила-рече баща и.
-Добро утро!-прозя се в отговор дъщеря му.-Мамо,татко,излизам да се поразходя в парка,за да се разсъня.
-Добре,но си вземи яке,защото е влажно!-викна майка и подир нея.
Елизабет грабна якето и се втурна навън.Прекоси улицата и навлезе в парка.Беше още много рано,затова нямаше почти никой.Само една старица се клатушкаше бавно към близката пейка.
През нощта беше валяло,и както майка и каза,наистина бе влажно и мокро.По опадалите листа още блестяха ситни капчици.Небето бе чисто ,без нито един облак.И все пак духаше хладен ветрец-Елизабет изтръпна в памучното си яке.
Наблизо се разхождаха две момичета от съседния клас.Елизабет ги позна и се провикна
-Кал,Дженифър!
Те се обърнаха с усмивки.Лизи ги настигна и попита задъхано
-Накъде сте тръгнали толкова рано в събота сутринта?
-Ами,отиваме на гости на Даян.Върнала се е от Франция.-отговори Дженифър.
-Така ли?Кога?-учуди се Елизабет.-Е,няма значение...Ще я видя утре!Приятно прекарване!
-Благодаря!-отдалечиха се двете момичета.
Лизи Уотсън продължи да крачи бавно и замислено.Вятърът полюшваше мокрите клони и те пускаха капчици върху главата и.Мокрите капчици я ободриха и разсъниха и тя вдигна поглед към небето с усмивка.
-Днес е прекрасен ден!



П.П.Хайде,включвайте се и вие!

Тогава Норкис беше влязла в близкото магазинче,за да купи сирене и хляб.Когато направи това,Норкис вида Лиз как се разхожда с усмивка...
Нолкис се доближи до нея и и каза:
-Здрасти,Лиз!Как си днес?-В парка ли ще се разхождаш?Аз ще оставя нещата,които купих и ще се разхождаме заедно,искаш ли?

-Разбира се.-усмихна и се в отговор Лизи.-Ще дойда с теб.
Норкис и Елизабет оставиха покупките и се върнаха в парка като по пътя си бъбреха оживено.
-Е,взе ли си новия брой на онова списание с русата мацка на корицата?-попита Елизабет.
-Неее...Изпуснах го.Беше се свършило по всички будки.-замислено отвърна Норкис.
-Тогава ще ти го дам...Междодругото,знаеш ли,че сладураната Даян от съседния клас се е върнала от Франция?Кал и Дженифър ми го съобщиха преди малко.Искаш ли да отидем у тях да я видим?

-М да,добра идея!-кажа Норкис.-Добре ще е да и вземем накакъв подарък!
-Да,но какъв може да е?-учудено попита Лиз-Може да и взимим едно блуза която видях вчера в един магазин!
-Добре след като се разходим,ще отидем в магазина и ще купем блузата!-каза Норкис.-А знаеш ли калко струва?

Диди,пиши по-дълги постове
-Ами,всъщност знам,но тя няма рожден ден...Така че нека и купим нещо друго...Например някакъв спомен за нас..Та когато се върне в Париж...
-Да,разбрах те.-рече Норкис.
Двете момичета решиха да купят красива рамка и да сложат вътре снимка,на която бяха изобразени те,Даян,Дженифър и Кал.Снимката беше нова,от преди Даян да замине за Париж.Когато и я подариха тя много се зарадва и ги прегърна ,а след това започна да плаче от радост ,че ги вижда.