Бегачите

Слънчев следобяд.Свитият град ,в последно време покрит само с киша и мръсен сняг ,се радва на един от първите светли дни. Калните следи от локви като с магическа пръчка са изсмукани от сивите улици. Слънцето,главният виновник за груповото оживление,свенливо пощипва бузките на малките деца ,от своя страна причинители на веселата глъчка.
Като цяло това бе гледката ,видима от един от прозорците на старата кооперация.
- Скучен и обиновен делник. Както всеки един друг.- бяха мислите ,които се въртяха в главата на обитателката на стаята ,скрита зад мръсния прозорец. Обитателка- дума ,използвана за паранормално явление ,но рядко за човешко същество. В случая тя бе уместно употребена. Въпросната стая беше убежище и скривалище за наблюдателката. Мина прекарваше по-голямата част от времето си там. Тя бе обиновено младо момиче ,чиито дни се състояха в ходене на училище и слушане на музика пак там ,в същата стая. Член на голямо семейство ,Мина се радваше на оскъдното внимание на родителите ,а както предполагате и на познатите . Умно момиче ,но прекалено нерешителна за каквото и да е било . Относно мястото й в гимназията, девойката не бе нито отличничка ,нито известна,нито спортистка ,нито чудата ,тя не играеше роли в тази пиеса ,тя бе просто непозната.Дните се нижеха бавно и монотонно ,но това не бе най-лошото. Нека насочим вниманието си конкретно към този мартенски делник. Никой ,ни най-малко тя ,не би предположил,че той ще се окаже съдбоносен. Заслушана в любимата си песен ,тя едва дочу досадния телефонен звън. Повдигна се бавно ,при което дъските на стария паркет изскърцаха неприветливо. Обездвиженото й тяло ,неусещало каквото и да е било напрежение от много време ,сякаш също изскърца.
- Кой е ? - безизразно запита тийнейджърката
-Братовчедка ти. Искаш ли да дойдеш с мен на стадиона?
- Аз? Ти шегуваш ли се ?
- Не ,просто нямам с кого да отида на тренировка.
- Щом казваш. Изчакай ме отпред ,слизам.
Краткият разговор бе нещо необичайно в ежедневието на Мина. Някой да я кани някъде ,това бе голяма рядкост,която породи различни размишления. Първо тя не беше сигурна какво точно тренира братовчедка й . Тя не бе сигурна за нищо ,свързано с нея . Момичето познаваше само себе си и не беше наясно дори с роднините си. Тъпата болка се надигна в гърдите й,за пореден път осъзнавайки ,че няма никой. Но бе принудена да я пренебрегне . Небрежно обу изпокъсаните си маратонки и заслиза по стълбите. Нямаше за къде да бърза. Ако братовчедка й не бе скроила номер ,то поне щеше да закъснее. За това Мина реши да се насочи направо към стадиона ,който се намираше на две пресечки . Въздухът беше изненадващо топъл и чист ,а времето бе приветливо и пораждащо онова чувство ,което те кара да запееш. За героинята ни това означаваше ако не малка радост ,то поне спокойствие и разнообразие. Паркът ,където се намираше стадионът,беше пълен с влюбени двойки,майки с деца ,момчета с велосипеди и разнородните разговори се превръщаха в приятно жужене на места.
Прекрачвайки вратата на садиона ,Мина не осъзнаваше ,че оставя зад гърба си лишените от смисъл и живец дни. Бавно се насочи към една от скамейките и зачака предполагаемата си придружителка,която може би нямаше да се появи. Но това не я разстрои. Група младежи разгряваха долу- на зеленото игрище. Не беше ясно какъв спорт практикуват ,в малкото градче имаше един стадион ,използван за най-различни ,сред които не само чисти цели. Тренировката им очевидно започна.Бяха бегачи.Телата ,атлетично оформени ,на места изглеждащи нечовешки ,елегантно се движеха по белите линии ,развивайки скорост ,на която дори дива котка би завидяла. От страни изглеждаше сякаш не полагат никакви усилия ,сякаш цялата тази грация и бързина им бе вродена. Мина се взираше в тях , попиваше всяко незначително движение . Грехота бе да пропусне дори секунда. Дойде финалът . Тя все още не можеше да забележи някакво напрежение в изящните мускули,усещаше само адреналина във въздуха ,който се разпръсна на хиляди малки капчици в кулминационния момент. Телата на атлетите равномерно спряха ,а момичето все още не можеше да се откъсне от усещането за безтегловност. Една сълза падна в скута й. За пръв път тя плачеше от радост. За пръв път се сблъскваше с подобно усещане за красота,което я разтърси до основи [...]




Продължението не е дописано.