Мерилин Римолд

Заглавие: Мерилин Римолд Пет Фев 12, 2010 9:24 am

Име: Мерилин Римолд

Години: 20 години

Външен вид: Имам дълга кестенява и леко къдрава коса. Очите ми са морско-сини и са оградени от тъмна, почти черна окръжност. Почти винаги съм с черна очна линия.
Кожата ми е доста бледа, но пък за сметка на това е мека и нежна. Лицето ми е заострено към брадичката.
Устните ми не са много плътни, но не са и много тънки. Обикновено си слагам доста ярко-червено червило, което подчертава бледата ми кожа.
Имам леки лунички по лицето, но си ги харесвам. Също така съм слаба - тежа 45 килограма и съм висока 170 сантиметра.

Характер: Поначало съм доста добра личност. Не се карам с околните, не се заяждам, нито пък се опитвам да ги отблъсна по някакъв начин. Винаги съм възможно най-дружелюбна, но също така винаги зависи от човека, стоящ срещу мен.
Като по-малка бях доста по-различна. Тогава винаги се държах грубо с другите и някои хора са ме запомнили такава. Но от няколко години насам се старая да поправя грешките си и да бъда по-добър човек.
Харесва ми да бъда сред хора, но когато съм в много голяма и шумна тълпа, се изнервям. Мога да държа речи пред хора, макар че все още не ми се е налагало.
Обичам животните, което е доста голямо предимство при мен. Никога не бих наранила някое живо същество, или поне не и съзнателно.
Трудно ме ядосват, но ако това стане - по-добре бягай надалеч! Ядосана съм като много тъмно-сив буреносен облак и не ми минава бързо. Но се опитвам да не избухвам, или поне не и в присъствието на по-чужди хора.
Понякога се държа много надменно, което е породено от богатите ми родители. Обичам да нося скъпи дизайнерски дрехи и бижута.

История: Родена съм в Париж на 5. юли 1990 година. Дъщеря съм на шведския Валтер Греен и френската дизайнерка Марлен Жобер. Доста смесен произход, затова и когато навърших 18 години, си смених името с нещо средно между американско и английско. Но нека не се отклоняваме от темата.
Майка ми е доста егоистична жена, която мисли само за себе си и от време на време за пари. Баща ми е подобен на нея, но отчасти е мислел и за мен.
Както, предполагам, се досетихте, произлизам от богато, макар и смесено, семейство. Но парите никога не са успели да ми донесат щастие.
Още от четиригодишна възраст се започна с "разходките" между Франция и Швеция. Тогава още не разбирах много, а и постоянно се оплаквах заради обноските, на които ме учеха родителите ми. Аз съм единствената им дъщеря, или поне те така ми казват. Даже не знам вече кога ме лъжат и кога не.
Бях доста скъпа за тях и в двата смисъла. Обличаха ме във възможно най-красивите дрехи и ме показваха сякаш бях някаква манекенка на всякакви приеми и други глупости.
Единственото хубаво, което научих от тях, бяха обноските за пред хората.
Учих пет години в частно училище, но държанието ми беше ужасно. Така че на 13 години ме махнаха от там и ме пратиха в друго училище, отново със същия резултат. Просто исках да им правя напук. Особено заради това, което ми причиняваха - самотата. Постоянно пътуваха къде ли не.
Най-накрая, на 16 години, ме оставиха вкъщи. Всеки ден идваше частен учител, който ме обучаваше на всякакви неща в продължение на пет-шест часа. И така, на 18 години вече бях завършила обучението си. Само че не бях на абитуриентски бал, което беше мечтата ми от малка.
Така и не успях да си намеря истинска приятелка, нито пък свестно гадже, но се надявам, че това ще стане преди да навърша половин век.

Местожителство: Верона

Домашен любимец: Хъски

Любими неща: Обожавам природата, особено животните в нея - най-вече кучетата и всички "производни". Също така много обичам различните цветови комбинации, като например жълто с лилаво, зелено със синьо и подобни. Любимият ми цвят е тъмно-синьото.

Снимки: