Emily Black

Име: Емили Блак
Години: 27
Външен вид: Има сатенено-медна кожа. Очите и са красиви, нежни, понякога яростни, с формата на бадем. С кафяв цвят и блясък, който никога не угасва, се отличава от другите. Има белег, който започва от дясната страха на врата й и свършва чак до опакото на ръката й. Често носи или поло, за да го прикрие или спуска косата си от тази страна. Кафявият цвят на косата й, който с времето изсветлява, се спуска чак до кръста й. За 8 години от черна като катран,косата й достига до сегашния светъл, мек кафяв цвят.
Характер: Най-много мрази, когато хората се втренчват в белега й. Но по принцип е спокойна, много обича децата, за това и решава да стане преподавателка. Мрази да говорят зад гърба й. Понякога, когато учениците са послушни не дава домашни, а в някои извънредни случаи не преподава нов урок а оставя децата да правят каквото си искат, стига да не са много шумни. Обича да се разхожда из природата.Много е сладка /не външен вид/, когато говори за нещата, които обича. Когато се очаква от нея да бъде сериозна, тя е, но иначе се държи приветливо. Сприятелява се лесно и това й харесва. Бебетата и малките деца са й слабост. От малка е възпитавана да се отнася с уважение към по-големите от нея и да се държи почтено. Понякога в живота й стават обрати, който тя не приема лесно – влюбва се в неправилния човек, губи някой близък... Опитва се да се справи с това, но не може всеки път – сълзите напират и тя ги оставя да изтекат от красивите й очи. Разбира се не само плаче – тя усеща и болка – нормално за всеки човек. Просто съдбата не винаги е благосклонна към нея. Повече за характера й......... Зависи от хората около нея. Ако са открити, честни, не лъжат - тя е добра, внимателна, но винаги е предпазлива

История: Тя не знае нищо за себе си. Нито от къде има този белег, нито за нещо друго освен името си. А името си го знае от медальона, на гърба на който е написано то. Един ден се събужда в болница на 19 години, от преди което не си спомня нищо за живота си. Вече 8 години тя се е примирила с това, че може би няма да открие нищо за предишното си АЗ, ако търси и се оставя в ръцете на съдбата. Преди 3 години среща едно момче, в което се влюбва от пръв поглед. По-късно разбира, че той е върколак, но не се страхува от него. Той й разкрива нещо, което я плаши в началото, но остава с него: той е виновен за белега й. За жалост Кейлъб не знае коя е наистина Емили, макар да са ходели 5 години заедно. Сега тя го чака да се върне, защото трябвало да се върне при глутницата за малко - имали някаква работа. Както глутницата е семейството за Кейлъб, така и той е семейството за Емили. Той не се е връщал от две седмици и тя направо се разпада без него. Няма търпение да се върне.

Колието й.
Кейлъб
Пак той